Бяхме на разходка когато го видях.
Лео спря. Наведе се. Точно там, на тротоара пред входа на блока.
Съседката ми, която също има куче от втория етаж минаваше точно в този момент.
Oтново меки изпражнения.
Усмихнах се неловко, извадих торбичката, продължих напред сякаш нищо не се е случило. Но нещо се беше случило и то не за първи път. Лошото е, че знаех, че няма да е за последен.
Ако имаш куче с чувствителен стомах знаеш точно за какво говоря. Не е само за почистването. А е за онова тихо питане преди всяка разходка. Дали днес ще е добре. Дали ще е меко. Дали ще е с миризма. За нас отговорът твърде често беше — да.